Зловещи места, обитавани от духове

Къщата на Ридъл

Къщата на Ридъл в Палм Бийч, Флорида първоначално е била погребално бюро. Викторианската къща е разглобена и построена наново в парка Йестрийр Вилидж в Южна Флорида и през 20-те години на миналия век става собственост на Карл Ридъл.
Джозеф, един от бившите работници на Ридъл, се обесил на таванската стая в къщата. От тогава се говори, че той мразел хората и нападал всеки, който влезе в таванското помещение. Други места в къщата също са обитавани от духове и мебелите често сменяли местата си.

 

 

 

Хелтаун

Северната част на окръг Съмит в Охайо е известен с името Хелтаун – Адския град. През 70-те години правителството искало да изсели хората и да събори къщите, а земята да се превърне в национален парк. Тези планове така и не се осъществили, но започнали да се носят легенди.
Независимо дали са базирани на истина или са чиста измислица, легендите за Хелтаун са си страшнички. Ако карате по пътя Станфорд, ще стигнете до задънена улица, кръстена Краят на света. Според почитателите на историите за призраци, ако се задържите там прекалено дълго, ще видите какви ли не неща в гората. Легендата говори за сатанисти, избягал от лудницата пациент, огромна змия, мутанти и какво ли още не. Ако пък се отдалечите от пътя ще стигнете до гробището, където е пълно с призраци и движещи се дървета.

 

 

 Гробището в Стал

Стал в Канзас е малко градче в Бъмфак, окръг Дъглас. На 16км. западно от Лоурънс и на 18км. източно от Топека, градчето се намира насред нищото. Населението на Стал е приблизително 20 души, но нека това не ви заблуждава. Мрака наднича от храстите и сенките.
В началото на 20-ти век две трагедии разтърсват малката общност. Това не е легенда, а факт. Фермер запалил полето си и след като огънят изгаснал открил обгореното тяло на сина си. При втория инцидент изчезнал младеж, който по-късно бил открит обесен на едно дърво. В книгата “Странните САЩ” се казва следното:
“Има гробища из Америка, които не само са обитавани от духове, но навлизат и в кръга на дяволското. Това са места, толкова ужасяващи, че самият Дявол се появява там. Гробището в Стал е едно от тези места.”
Според легендите гробището в Стал е един от седемте входа за Ада. След събарянето на старата църква, много хора отиват нощем да зърнат зловещото място, което е строго охранявано от полицията, особено по Хелоуин и пролетното равноденствие. Гробището е обявено за не свято и дори се говори, че папа Йоан Павел Втори е отказал да премине със самолета си над източен Канзас, когато отива в Колорадо.

 Хълмовете

Лудницата в Атина е прекръстена на Хълмовете, след като става собственост на щата Охайо. Там са били извършени стотици лоботомии и често като причина за състоянието на пациентите са били посочвани мастурбацията и епилепсията.
Атина в Охайо е под номер 13 в списъка с най-обитаваните от духове места в света. Известният престъпник Били Милигън е прекарал години в лудницата. Най-известната история обаче е за 54-годишна жена пациент, която избягала и липсвала 6 седмици. Открита е мъртва в неизползвана килия. Тя била съблякла дрехите си и ги сгънала и сложила внимателно на земята, където в последствие е умряла. Поради разлагането на тялото, на земята все още се вижда има петно на мястото, където е била. Призракът сега обитава изоставената килия.

 

 

Хъмбърстоун и Ла Нория

Тези две изоставени миньорски градчета в Чили наскоро бяха показани в епизод от “Истината” по SyFy. Хъмбърстоун е открит през 1872г. като миньорски град, където бизнесът процъфтявал. След няколко кризи, включително и Голямата депресия, всичко започнало да пропада и в крайна сметка през 1960г. Хъмбърстоун и околните градчета били изоставени.
Според легендата мъртвите от гробището в Ла Нория се събуждали и през нощта и се разхождали наоколо. Градчетата са толкова зловещи, че жителите на близкия град Икуки отказват да ходят там. Независимо дали мъртвите оживяват през нощта, гробовете в действително са открити и в тях се виждат скелетите.

 

 

 

Лудницата Бибери

Лудницата в Бибери е пример за лошото отношение с пациентите. Тя е открита през 1907г. и до 1960г. в нея има над 7000 пациента. Поради жестоките условия и отношение към пациентите, лудницата е затворена и изоставена през 1990г. Най-накрая през 2006г. е съборена, въпреки опасността от разнасяне на азбест.
Ужасяващото в случая не била самата лудница, а отношението към пациентите. По коридорите било пълно с човешки изпражнения, където пациентите често спели. От персоналът били груби и често измъчвали пациентите. Един от психично болните убил и разчленил жена. Тялото й било разпръснато из цялата сграда, а друг пациент си играел със зъбите й. Дори малко преди лудницата да бъде затворена, двама пациенти били освободени и два дни по-късно били открити мъртви в реката.

 

 

Замъкът Лийп

Този ирландски замък може би е най-известното място в списъка и в него се е разиграла ужасна сцена. Въпреки, че е построен от О’Банън в края на 15-ти век, замъкът е превзет от управляващите О’Каръл, на които служели О’Банън. След смъртта на Мулруни О’Карол се зародило жестоко съперничество между двамата братя. Един от тях, който бил свещеник, е убит в собствения си параклис пред очите на семейството си от другия. Сега този параклис е известен като Кървавия параклис, по очевидни причини. Много хора са били държани като затворници и екзекутирани в замъка.
Според легендите много призраци обитават замъка, включително и звяр, наречен Елементал. Той се познавал по миризмата на изгнила плът и сяра. При обновяване на замъка, работници открили тъмница, която имала само една решетка. През нея затворниците били хвърляни и оставяни да умрат. От тъмницата били извадени три колички с човешки останки, а на пода й имало шипове, на които се нанизвали нещастниците.

 

 Пътят Сянката на смъртта

                                                                         
Този път в Ню Джърси криволичи в продължение на 10км. и носи зловещото име Сянката на смъртта. Историята на името му е изгубена, но не и теориите за него. Някои казват, че убийци бродят по пътя и ограбват и убиват хората, които минават по него. Според други пък името му идва от ужасното отмъщение на местните към крадците. Те оставили телата им да висят по дърветата като предупреждение за останалите. Друга легенда говори за три убийства през 20-те и 30-те години. Крадец убил жена с гаечен ключ, жена убила съпруга си и заровила главата и тялото му от двете страни на пътя и Бил Куминс, който бил застрелян и заровен в калта.Трети смятат, че е поради много фатални пътни инциденти. Най-вероятно обаче, причината е в комарите, разнасящи малария, които тероризират местните всяка година и отдалечеността на мястото.
Като оставим на страна името, има и други причини да избягвате пътя. На юг от него се намира безименно езеро, което някои наричат Призрачното езеро. Над него небето било необичайно светло, независимо по кое време на нощта сте там. Що се отнася до името, призраците на крадците от пътя бродят из района.
Един ден през 90-те години, преминаващи хора открили стотици полароидни снимки разпръснати из гората около пътя. На повечето от снимките се виждал телевизор, на който се сменяли каналите, на други пък имало жени, размазани и трудни за разпознаване, които лежали на някакъв метален обект. Местната полиция започнала разследване, но случаят скоро бил забравен.

Музеят на геноцида Тул Сленг

Добре дошли в Пном Пен, Камбоджа, където се намира музеят на геноцида Тул Сленг. Тази гимназия през 1975г. е превърната в затвор, в който били измъчвани и убивани затворници. Повечето от тях били бивши войници и правителствени агенти от режима на Лон Нол.
Призраците на около 17 000 жертви от геноцида Тул Сленд продължават да бродят по коридорите и предизвикват странни случки. Повечето от жертвите били принудени да признаят за престъпления, които не са извършили. Сред убитите е имало също и много американци, французи, новозеландци, австралийци, араби, индийци, пакистанци и виетнамци. Смята се, че са оцелели само 12 души.

Източник: listverse.com



Не съм посещавал нито едно от тези места, но имам желание да го направя.

Понякога призраците не желаят да бъдат обезпокоявани

 Няколко велосипедисти се разхождали из горите на Германия. Областта била източногерманска по време на разделението. Колоездачите, докато обикаляли, стигнали до запустял бункер, обрасъл с треви и храсти. В тази част имало множество такива остатъци от военните години. Към вътрешността на бункера не можело да се влезе, защото входът бил заключен с катинар и затворен със солидна желязна решетка. Младежите намерили начин да разбият катинара, вкарали колелетата и заключили след себе си желязната решетка с велосипедните катинари. Тръгнали към вътрешността, но не след дълго се натъкнали на още една подобна врата, която преодолели по същия начин. Така достигнали до голяма зала. В абсолютна тишина дълбоко под земята, само с джобни фенерчета, момчетата не видели нищо особено, освен една празна стая. Тишината в коридора зад тях рязко била пронизана от звука на стъпки. Малко след това силно издрънчала врата. В ужаса си младежите стояли неподвижно и само очаквали да се случи нещо зловещо. Звуците приближавали и се отдалечавали, но нищо повече не се случвало. След като се посъвзели от уплахата, велосипедистите решили, че така или иначе трябва да направят опит да се махнат от там. Вътрешната врата, която преди малко били затворили след себе си, била широко отворена. Само най-външната решетка, на която били заключени велосипедите, си стояла непокътната. След като се поуспокоили навън, решили да се върнат и да си направят снимки. Тогава станало интересно – на снимките се виждал ясно силуетът на човек, стоящ до снималите се младежи. Това ги накарало след време отново да посетят мястото, но входът бил блокиран от натрупани камъни.

Вероятно, когато велосипедистите са влезли в бункера за първи път, призракът е отворил вратата и се е разхождал нервно насам-натам, докато нетърпеливо изчака натрапниците да си отидат. После е бил при тях, докато са се снимали. Накрая е взел по-категорични мерки срещу нови посетители.

Източник: izvanzemni.com

Влизал съм в бункер и усещането не беше никак хубаво. За щастие (или не) не станах свидетел на някаква аномалия. Единствено тишината беше влудяваща. 


 

Предмети, обладани от духове

От дълбините на времето, от мрака и сенките, историите за призраци съпътстват човечеството. Самите призраци също. Само дето те дебнат в тъмнината и изчакват най-подходящия момент да се появят и да обсебят де що им се изпречи пред очните кухини. Вижте някои от най-стряскащите истории с предмети, обладани от духове:

Куклата Анабел, обладана от лъжлив демон

През 70-те години на миналия век любяща майка купила парцалена кукла за своята дъщеря колежанка. Отрочето много харесало подаръка и го взело със себе си в общежитието. Много скоро странни неща започнали да се случват. Момичето и нейната съквартирантка започнали да намират куклата на странни места, без нито една от тях да я е оставяла там. Освен това попадали на накъсани парчета хартия, детски драсканици. Най-странно от всичко било, когато намерили куклата да седи изправена на краката си...
Изпаткалите от страх момичета се свързали с медиум, който извършвайки наблюдения, установил че куклата е обладана от духа на младо момиче починало в същия апартамент. Духът разказал на медиума, че харесва момичетата и иска да остане с тях, девойките приели и заживели сред свръхестествени шеги и закачки, докато един ден не се появил приятелят на едно от момичетата и не бил нападнат през нощта, отървавайки се с издрани гърди и торс.
След тази кървава случка момичетата се свързали с други екстрасенси - съпрузите Ед и Лорейн Уорън, които установили, че съвсем не става дума за духа на починало момиче, а за лъжлив демон, който се опитвал да се докопа до девойките, подчинявайки ги на волята си. Екстрасенсите поставили куклата в защитен стъклен буркан и я отнесли в музея си, където стои с надпис "особено обладана, не отваряй".

eBay обладана картина, причиняваща болка, писъци и страх

 

 През 2000 година анонимен купувач поръчал от eBay картина на художника Бил Стоунхам, наречена "Ръцете ще му устоят". Сега тази картина претендира да бъде едно от най-силно обсебените произведения на изкуството.
Картината изобразява момче и зловеща кукла, стоящи пред стъклена витрина с отпечатъци от ръце. Творбата е създадена през 1972 година за холивудския актьор Джон Марли. По-късно, преди да се озове в eBay е придобита от женена двойка от Калифорния. В интернет картината е пусната заедно с предупреждението за проблеми свързани с притежанието ѝ.
Според двойката, фигурите от картината се движили, понякога напълно напускайки платното. Всеки, който виждал образите на детето и куклата изпитвал гадене и виене на свят. Малко дете, което погледнало към картината избягало с писъци от стаята. Възрастните пък понякога усещали как невидими ръце ги докосват, бутат и дърпат.
В момента картината е собственост на галерия в Гранд Рапид, собствениците на която се свързали с художника ѝ за коментар. Бил Стоунхам бил изненадан да разбере, че картината му е предмет на паранормално разследване, но споменал, че първите двама човека, които били поканени да я погледнат за коментар починали в рамките на една година след това.


Огледало населявано от духовете на жена и нейното дете

 




 Плантацията Мъртълс е може би една от най-обсебените къщи в САЩ. Тя води началото си от 1796 година, когато е построена върху древно индианско гробище. Според слуховете къщата на Мъртълс е била сцена на най-малко 10 убийства, а паранормалните събития са с почти ежедневен характер.
Една от най-свръхестествените вещи в къщата е огледало, донесено в една от спалните през 1980 година. Посетители твърдят, че взирайки се в огледалото, са забелязвали силуетите на млада жена и дете, а понякога по стъклото оставали следи от детски ръце. Според легендата в тази стая Сара Уудруф и нейното дете били натровени до смърт. Роднините, неспазвайки традицията да закриват огледалата, когато има починал човек, обрекли духовете на двамата вечно да се скитат из паралелния свят, отразяван в огледалото...




Сватбената рокля, която танцува сама

 


 През 1894 година Ана Бейкър, момиче от богата фамилия, се влюбва в добър, но беден работник от фабрика за желязна руда. Бащата не позволява на девойката да се ожени за непородистия си избраник и дори го прокужда от родния им град Алтуна. Разгневена и обидена, Ана никога не се омъжва и завършва живота си през 1914 година като стара мома.
За несъстоялата се сватба, Ана си купила прекрасна булчинска рокля, която никога не използвала... По-късно роклята попаднала в ръцете на друга заможна дама, която я запазила за себе си. Оттам роклята станала притежание на местното историческо дружество, което я изложило в изложбената си зала в стъклен сандък също принадлежал на Ана Бейкър. Когато злочестата булка си отишла от този свят, посетителите на музея често ставали свидетели как роклята, облечена сякаш от невидима жена, танцува своя брачен танц. Най-често това се случвало при пълнолуние, защото под пълна луна щяла да се случи несъстоялата се сватба...





Столове, отпъждащи хората от себе си

  


 Нюпорт, Роуд Айлънд е един от най-старите градове в САЩ. Основан в далечната 1690 година, в началото на 20-ти век градът се превръща в един от най-предпочитаните летни курорти за богатите фамилии на Америка.
Сградите на Нюпорт са известни с много истории за призраци, плод на дългите години съществуване на града. Една от тях е замъкът Белкорт, построен от популярния тогава политик Оливър Белмонт през 1894 година. В сградата има множество документирани случайни на паранормални прояви, но може би най-известни са два стола, обсебени от духове. Посетителите, които сядат на тях, често се оплакват, че изпитват студ и неприятни усещания. Някои дори споменават, че усещат как върху тях е седнал човек, а няколко злощастници дори са били буквално изритани от столовете докато са правили опит да ги възседнат.





Статуетка, която носи смърт на собствениците си

 
 Наричана "Богинята на смъртта" или "Жената от Лемб", статуята е намерена през 1878 година при разкопки в Лемб, Кипър. Находката е датирана около 3500 години пр. Хр.  и се смята, че изобразява божество символ на плодовитостта. Първоначално статуята принадлежала на лорд Елфорд и за всичките 6 години, в която е била негова собственост, всичките 7 члена на семейството му загиват при мистериозни обстоятелства.
Двамата следващи собственици Айвър Манучи и лорд Томпсън-Ноел също загиват заедно с целите си семейства, няколко години след като придобили статуята. 
Следващият собственик сър Алън Бийвърбрук също се разделя с живота си, както и жена му и две от четирите им деца. Другите две оцелели, при все че не вярват в древни проклятия и магии, се чувстват достатъчно наплашени от такава дълга серия смърти и решават да дарят статуята на Кралския Шотландски музей в Единбург, където тя може да се види и до днес.
Малко след като статуята била дарена на музея, уредникът който я приел починал, същата съдба сполетяла и работника, поставил статуята зад стъклената витрина. И макар, че статуята е истински сериен убиец от момента, в който се озовала зад витрината и никой не я е докосвал, може да се разглежда в безопасност.



"Страдащият човек" заснет на видео

 


 Тази страшно изглеждаща картина е прекарала над 25 години скрита на тавана на бабата на Шон Робинсън. Тя винаги е казвала на Робинсън, че картината е зла, а художникът, който я е направил е използвал собствената си кръв, смесена с боя, за да я нарисува, а малко по-късно извършва самоубийство. Възрастната жена често чувала странни звуци и виждала силует на мъж, докато картината била изложена на показ, затова и решила да я заключи на тавана.
Скоро след като Робинсън взел картината в дома си, цялото му семейство започнало да изпитва същите паранормални феномени върху себе си. Синът му бил бутнат по стълбите, жена му била оскубана от невидима ръка. Всички заедно чували тих плач и виждали силуета на неприсъстващ при тях мъж.
Шон Робинсън решава да направи видео на картината докато спи. Резултатът е повече от смущаващ. На кадрите се виждат затръшващи се врати и се чуват странни звуци. След като вижда какво е заснел Робинсън заключва картината в мазето си, но не е заинтересован да я продаде.

  

Прокълнатият стол на смъртта, убиващ седящите на него

 


 През 1702 година осъденият на смърт убиец Томас Бъзби е на път да бъде обесен за престъпленията си. Последното му желание е да изяде последната си храна в любимата си кръчма в Търск, Англия. Когато приключва, той се изправя и казва: "Нека внезапна смърт да покоси всеки, който седне на стола ми!"
Столът престоява в кръчмата векове и собствениците често предизвикват по-дръзките посетители да седнат на стола. През Втората световна война двама летци от близката военновъздушна база сядат на стола и местните разбират, че те никога няма да се завърнат от фронта.
През 1967 година още двама пилота решават да се тестват на стола и загиват блъскайки се в дърво с колата си, веднага след като си тръгват от кръчмата. През 1970 година зидар изпитва съдбата си, сядайки на "горещия" стол, само за да почине още същия следобед, падайки в дупка близо до работното си място. Година по-късно работник загива, падайки със срутил се покрив в деня след като е седял на стола. Дори чистачката в кръчмата, която, спъвайки се, случайно сяда на стола, умира от мозъчен тумор малко след злощастната случка.
Списъкът продължава да набъбва и собственикът решава да заключи стола в мазето. Той обаче продължава да взима жертви. Веднъж снабдителят, който разтоварвал там стока решава да си почине върху злата мебел и загива при автомобилен инцидент същия ден. 
Чак през 1972 година собственикът дарява стола на местния музей. Служителите на който излагат стола овесен нависоко, така че никой да не може да седне на него по грешка. Оттогава никой не е полагал задни части върху му...

Източник: div.bg

Хм... Скоро мисля да правя ремонт на апартамента, в който живея. Дали и аз няма да попадна на обладана мебел? Само времето ще покаже :)