Няколко велосипедисти
се разхождали из горите на Германия. Областта била източногерманска по
време на разделението. Колоездачите, докато обикаляли, стигнали до запустял
бункер, обрасъл с треви и храсти. В тази част имало множество такива
остатъци от военните години. Към вътрешността на бункера не можело да се
влезе, защото входът бил заключен с катинар и затворен със солидна
желязна решетка. Младежите намерили начин да разбият катинара, вкарали
колелетата и заключили след себе си желязната решетка с велосипедните
катинари. Тръгнали към вътрешността, но не след дълго се натъкнали на
още една подобна врата, която преодолели по същия начин. Така достигнали
до голяма зала. В абсолютна тишина дълбоко под земята, само с джобни
фенерчета, момчетата не видели нищо особено, освен една празна стая.
Тишината в коридора зад тях рязко била пронизана от звука на стъпки.
Малко след това силно издрънчала врата. В ужаса си младежите стояли
неподвижно и само очаквали да се случи нещо зловещо. Звуците
приближавали и се отдалечавали, но нищо повече не се случвало. След като
се посъвзели от уплахата, велосипедистите решили, че така или иначе
трябва да направят опит да се махнат от там. Вътрешната врата, която
преди малко били затворили след себе си, била широко отворена. Само
най-външната решетка, на която били заключени велосипедите, си стояла
непокътната. След като се поуспокоили навън, решили да се върнат и да си
направят снимки. Тогава станало интересно – на снимките се виждал ясно
силуетът на човек, стоящ до снималите се младежи. Това ги накарало след
време отново да посетят мястото, но входът бил блокиран от натрупани
камъни.Вероятно, когато велосипедистите са влезли в бункера за първи път, призракът е отворил вратата и се е разхождал нервно насам-натам, докато нетърпеливо изчака натрапниците да си отидат. После е бил при тях, докато са се снимали. Накрая е взел по-категорични мерки срещу нови посетители.
Източник: izvanzemni.com
Влизал съм в бункер и усещането не беше никак хубаво. За щастие (или не) не станах свидетел на някаква аномалия. Единствено тишината беше влудяваща.
Няма коментари:
Публикуване на коментар