Предмети, обладани от духове

От дълбините на времето, от мрака и сенките, историите за призраци съпътстват човечеството. Самите призраци също. Само дето те дебнат в тъмнината и изчакват най-подходящия момент да се появят и да обсебят де що им се изпречи пред очните кухини. Вижте някои от най-стряскащите истории с предмети, обладани от духове:

Куклата Анабел, обладана от лъжлив демон

През 70-те години на миналия век любяща майка купила парцалена кукла за своята дъщеря колежанка. Отрочето много харесало подаръка и го взело със себе си в общежитието. Много скоро странни неща започнали да се случват. Момичето и нейната съквартирантка започнали да намират куклата на странни места, без нито една от тях да я е оставяла там. Освен това попадали на накъсани парчета хартия, детски драсканици. Най-странно от всичко било, когато намерили куклата да седи изправена на краката си...
Изпаткалите от страх момичета се свързали с медиум, който извършвайки наблюдения, установил че куклата е обладана от духа на младо момиче починало в същия апартамент. Духът разказал на медиума, че харесва момичетата и иска да остане с тях, девойките приели и заживели сред свръхестествени шеги и закачки, докато един ден не се появил приятелят на едно от момичетата и не бил нападнат през нощта, отървавайки се с издрани гърди и торс.
След тази кървава случка момичетата се свързали с други екстрасенси - съпрузите Ед и Лорейн Уорън, които установили, че съвсем не става дума за духа на починало момиче, а за лъжлив демон, който се опитвал да се докопа до девойките, подчинявайки ги на волята си. Екстрасенсите поставили куклата в защитен стъклен буркан и я отнесли в музея си, където стои с надпис "особено обладана, не отваряй".

eBay обладана картина, причиняваща болка, писъци и страх

 

 През 2000 година анонимен купувач поръчал от eBay картина на художника Бил Стоунхам, наречена "Ръцете ще му устоят". Сега тази картина претендира да бъде едно от най-силно обсебените произведения на изкуството.
Картината изобразява момче и зловеща кукла, стоящи пред стъклена витрина с отпечатъци от ръце. Творбата е създадена през 1972 година за холивудския актьор Джон Марли. По-късно, преди да се озове в eBay е придобита от женена двойка от Калифорния. В интернет картината е пусната заедно с предупреждението за проблеми свързани с притежанието ѝ.
Според двойката, фигурите от картината се движили, понякога напълно напускайки платното. Всеки, който виждал образите на детето и куклата изпитвал гадене и виене на свят. Малко дете, което погледнало към картината избягало с писъци от стаята. Възрастните пък понякога усещали как невидими ръце ги докосват, бутат и дърпат.
В момента картината е собственост на галерия в Гранд Рапид, собствениците на която се свързали с художника ѝ за коментар. Бил Стоунхам бил изненадан да разбере, че картината му е предмет на паранормално разследване, но споменал, че първите двама човека, които били поканени да я погледнат за коментар починали в рамките на една година след това.


Огледало населявано от духовете на жена и нейното дете

 




 Плантацията Мъртълс е може би една от най-обсебените къщи в САЩ. Тя води началото си от 1796 година, когато е построена върху древно индианско гробище. Според слуховете къщата на Мъртълс е била сцена на най-малко 10 убийства, а паранормалните събития са с почти ежедневен характер.
Една от най-свръхестествените вещи в къщата е огледало, донесено в една от спалните през 1980 година. Посетители твърдят, че взирайки се в огледалото, са забелязвали силуетите на млада жена и дете, а понякога по стъклото оставали следи от детски ръце. Според легендата в тази стая Сара Уудруф и нейното дете били натровени до смърт. Роднините, неспазвайки традицията да закриват огледалата, когато има починал човек, обрекли духовете на двамата вечно да се скитат из паралелния свят, отразяван в огледалото...




Сватбената рокля, която танцува сама

 


 През 1894 година Ана Бейкър, момиче от богата фамилия, се влюбва в добър, но беден работник от фабрика за желязна руда. Бащата не позволява на девойката да се ожени за непородистия си избраник и дори го прокужда от родния им град Алтуна. Разгневена и обидена, Ана никога не се омъжва и завършва живота си през 1914 година като стара мома.
За несъстоялата се сватба, Ана си купила прекрасна булчинска рокля, която никога не използвала... По-късно роклята попаднала в ръцете на друга заможна дама, която я запазила за себе си. Оттам роклята станала притежание на местното историческо дружество, което я изложило в изложбената си зала в стъклен сандък също принадлежал на Ана Бейкър. Когато злочестата булка си отишла от този свят, посетителите на музея често ставали свидетели как роклята, облечена сякаш от невидима жена, танцува своя брачен танц. Най-често това се случвало при пълнолуние, защото под пълна луна щяла да се случи несъстоялата се сватба...





Столове, отпъждащи хората от себе си

  


 Нюпорт, Роуд Айлънд е един от най-старите градове в САЩ. Основан в далечната 1690 година, в началото на 20-ти век градът се превръща в един от най-предпочитаните летни курорти за богатите фамилии на Америка.
Сградите на Нюпорт са известни с много истории за призраци, плод на дългите години съществуване на града. Една от тях е замъкът Белкорт, построен от популярния тогава политик Оливър Белмонт през 1894 година. В сградата има множество документирани случайни на паранормални прояви, но може би най-известни са два стола, обсебени от духове. Посетителите, които сядат на тях, често се оплакват, че изпитват студ и неприятни усещания. Някои дори споменават, че усещат как върху тях е седнал човек, а няколко злощастници дори са били буквално изритани от столовете докато са правили опит да ги възседнат.





Статуетка, която носи смърт на собствениците си

 
 Наричана "Богинята на смъртта" или "Жената от Лемб", статуята е намерена през 1878 година при разкопки в Лемб, Кипър. Находката е датирана около 3500 години пр. Хр.  и се смята, че изобразява божество символ на плодовитостта. Първоначално статуята принадлежала на лорд Елфорд и за всичките 6 години, в която е била негова собственост, всичките 7 члена на семейството му загиват при мистериозни обстоятелства.
Двамата следващи собственици Айвър Манучи и лорд Томпсън-Ноел също загиват заедно с целите си семейства, няколко години след като придобили статуята. 
Следващият собственик сър Алън Бийвърбрук също се разделя с живота си, както и жена му и две от четирите им деца. Другите две оцелели, при все че не вярват в древни проклятия и магии, се чувстват достатъчно наплашени от такава дълга серия смърти и решават да дарят статуята на Кралския Шотландски музей в Единбург, където тя може да се види и до днес.
Малко след като статуята била дарена на музея, уредникът който я приел починал, същата съдба сполетяла и работника, поставил статуята зад стъклената витрина. И макар, че статуята е истински сериен убиец от момента, в който се озовала зад витрината и никой не я е докосвал, може да се разглежда в безопасност.



"Страдащият човек" заснет на видео

 


 Тази страшно изглеждаща картина е прекарала над 25 години скрита на тавана на бабата на Шон Робинсън. Тя винаги е казвала на Робинсън, че картината е зла, а художникът, който я е направил е използвал собствената си кръв, смесена с боя, за да я нарисува, а малко по-късно извършва самоубийство. Възрастната жена често чувала странни звуци и виждала силует на мъж, докато картината била изложена на показ, затова и решила да я заключи на тавана.
Скоро след като Робинсън взел картината в дома си, цялото му семейство започнало да изпитва същите паранормални феномени върху себе си. Синът му бил бутнат по стълбите, жена му била оскубана от невидима ръка. Всички заедно чували тих плач и виждали силуета на неприсъстващ при тях мъж.
Шон Робинсън решава да направи видео на картината докато спи. Резултатът е повече от смущаващ. На кадрите се виждат затръшващи се врати и се чуват странни звуци. След като вижда какво е заснел Робинсън заключва картината в мазето си, но не е заинтересован да я продаде.

  

Прокълнатият стол на смъртта, убиващ седящите на него

 


 През 1702 година осъденият на смърт убиец Томас Бъзби е на път да бъде обесен за престъпленията си. Последното му желание е да изяде последната си храна в любимата си кръчма в Търск, Англия. Когато приключва, той се изправя и казва: "Нека внезапна смърт да покоси всеки, който седне на стола ми!"
Столът престоява в кръчмата векове и собствениците често предизвикват по-дръзките посетители да седнат на стола. През Втората световна война двама летци от близката военновъздушна база сядат на стола и местните разбират, че те никога няма да се завърнат от фронта.
През 1967 година още двама пилота решават да се тестват на стола и загиват блъскайки се в дърво с колата си, веднага след като си тръгват от кръчмата. През 1970 година зидар изпитва съдбата си, сядайки на "горещия" стол, само за да почине още същия следобед, падайки в дупка близо до работното си място. Година по-късно работник загива, падайки със срутил се покрив в деня след като е седял на стола. Дори чистачката в кръчмата, която, спъвайки се, случайно сяда на стола, умира от мозъчен тумор малко след злощастната случка.
Списъкът продължава да набъбва и собственикът решава да заключи стола в мазето. Той обаче продължава да взима жертви. Веднъж снабдителят, който разтоварвал там стока решава да си почине върху злата мебел и загива при автомобилен инцидент същия ден. 
Чак през 1972 година собственикът дарява стола на местния музей. Служителите на който излагат стола овесен нависоко, така че никой да не може да седне на него по грешка. Оттогава никой не е полагал задни части върху му...

Източник: div.bg

Хм... Скоро мисля да правя ремонт на апартамента, в който живея. Дали и аз няма да попадна на обладана мебел? Само времето ще покаже :)